Когато ситуацията го налага, дори апартаментът, пространство, което асоциираме с копактност, може да бъде етажирано. В случая на този проект за реновация този подход позволява адаптирането на новата концепция за отворено планово разпределение. Архитектът Никола Аучиело черпи вдъхновение от “някои поетични заявления” на Джио Понти като “подът е теорема” и “стълбището е бездна”. “Вярвам, че когато проектът е съвсем в началото си, много от нас се чувстват неловко да говорят за него и го пазят като най-интимната си тайна. Когато всичко е готово идва друг етап – този на трескавото желание за споделяне, за сравнение и оценка”, разказва той.
поетично vs.практично
Когато става дума за организация на пространствата, няма място за поезия. Една трета от апартамента е заета от дневната зона. Там се намират още стаята за игра и кухнята. На същото ниво има и “нощна зона”, където са спалнята на родителите и едната детска, дрешникът и прилежащите бани. На второ ниво са разположени двете детски спални с прилежащи бани. Иначе дневната е осъществена подобно на арт студио. Прозорците по цялата височина на стената свободно допускат естествената светлина, стените са напълно бели, а масата е дървена и умишлено неравномерно покрита с боя. Паркетът от тъмен дъб отразява светлината от прозореца. Истински уникален е и сетът столове, подредени около “невзрачната маса”. Различни по стил и цвят, всички те се отличават с уникален дизайн и съжителстват в странна хармония.
илюзии
В другия край на дневната зона се намира мецанинът, под който елегантно е вградена библиотеката. Получава се частична преграда зад която са стълбите от оголен бетон, столът Louis Ghost на Филип Старк за Kartell и картините на Геа Касорало. Към кухнята ни отвежда скрита врата, която се отваря завъртайки се около оста си. Благодарение на разположението стаята за игра над кухнята, родителите могат да наглеждат децата от нея. Детската стая е отделена със заздравено стъкло. Кухненският остров е от мрамор, а складовото пространство е скрито зад панели в стената.
индустриална зона
В края на дневната е отделена импровизирана зона за четене, където повечето книги са прибрани в закритата стъпаловидна библиотека. На мецанина е разположена лофт зоната на апартамента, решена в естетиката на индустриалните пространства. Парапетите и осветителните тела са от метал. Картините са на Марио Скифано и Пиетро Пероне.